Неизбежност

Далече си и километри ни делят,

но те чувствам, сякаш си до мене.

И вечер, когато птиците заспят,

те мечтая тихо ... до безвремие...

Обричам се на твоя нежен глас,

щом в слушалката го чувам нощем.

И всички чувства дяволски крещят,

че те обичам, Господи! И колко още...

Наместо туй с въздишка те боля,

изтръгнала се от гърдите нежно,

а в слушалката, от другата страна,

си ти Любов, красива неизбежност.

23.02.2015