Неизбежност
725
0
0
Далече си и километри ни делят,
но те чувствам, сякаш си до мене.
И вечер, когато птиците заспят,
те мечтая тихо ... до безвремие...
Обричам се на твоя нежен глас,
щом в слушалката го чувам нощем.
И всички чувства дяволски крещят,
че те обичам, Господи! И колко още...
Наместо туй с въздишка те боля,
изтръгнала се от гърдите нежно,
а в слушалката, от другата страна,
си ти Любов, красива неизбежност.
23.02.2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
