Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя.
Нито кога ще раздяна ярема.
Нощем по рими напусках харема,
заран мерака си да упоя.
Никой не знае къде е ръба.
И докога своя дъх ще поема.
Няма пред мен нерешена дилема,
слушам всевишната божа тръба.
© Светличка Всички права запазени
Прегръдки и от мен, Мари!