6.09.2023 г., 0:59 ч.  

Неизбежност 

  Поезия » Философска
332 3 13

Никой не искаше тази съдба.

И затова ми се падна без време.

Силно се молих да не е за мене.

Ярко контрастни светът ни събра.

 

Никой не вярваше да устоя.

Нито кога ще раздяна ярема.

Нощем по рими напусках харема,

заран мерака си да упоя.

 

Никой не знае къде е ръба.

И докога своя дъх ще поема.

Няма пред мен нерешена дилема,

слушам всевишната божа тръба.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??