6.09.2023 г., 0:59  

Неизбежност

565 3 13

Никой не искаше тази съдба.

И затова ми се падна без време.

Силно се молих да не е за мене.

Ярко контрастни светът ни събра.

 

Никой не вярваше да устоя.

Нито кога ще раздяна ярема.

Нощем по рими напусках харема,

заран мерака си да упоя.

 

Никой не знае къде е ръба.

И докога своя дъх ще поема.

Няма пред мен нерешена дилема,

слушам всевишната божа тръба.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...