krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
9.04.2013 г., 21:55 ч.

Неизиграни монолози 

  Поезия » Философска
615 0 4

 

 

Аз не съм някаква конфликтна диаметрала

или пък - гримирано, изнежено петолиние...

Може за нищо, ама съвсем нищичко да не ставам,

но все още мастило в душата си имам.

 

Виждаш ли? Черно е - става за ноти,

за сол ключове, бемоли, бекари... диези.

Щом изсъхне като есенен лист перото ми -

потапям го в мрака ù - непрогледен...

 

И прекроявам крилете на партитурата

от химн - във опус.

Замълчете!

Всички партии!

Искам да чуя само тромпета.

Повярвайтe! Ако любовта си не скрие - той може

да разплаче и мен, и декорите, и Жулиета.

 

Ох, споменах я по навик, но тя е само трагедия,

неживелица някаква в несбъднато минало...

Не, не мога, не я сравнявам с Евридика или Офелия,

аз съм прост кочияш и превеждам от сцена във сцена,

от театър в театър актрисите...

 

Но ще си тръгна някоя вечер с някоя – “непризната” - от тях...

Макар звездочели и пламенни - и те се приземяват в постелите

на артисти, критици, суфльори -

понякога стават за смях,

ако не се продадат - под ръка съм им аз - с капрата и фенерите...

 

Знам пътеки в безмълвното,

знам такива и във безкрая...

Разводач съм бил на безбройни илюзии олигавени.

Като гвардеец - безмълвно съм чакал -

след края на ада - да пропълзя до балкона на рая...

Но ти - обляна в прожектори -

от авансцената все не ме виждаш...

Заслепена от двете шепи известност на поредния режисьор,

който те кара в несвяст - да бълваш чуждите думи...

Предлагаш му лоното си сама

и не виждаш в мрака на втори балкон -

моите молитви към Мелпомена и брат ù - Везувий.

 

И сега не ме виждаш...

Протягаш предвзето ръка,

понесла се в илюзорния облак на славата...

От трагедии какво ли разбирам - досадникът аз...

Прост кочияш...

Но, скъпа, аз съм авторът, а ти отново не ме позна

и забрави - как в онази гора -

се люби със мен истерично...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса такова каквото е стихотворението. Поздравления!
  • Да, споделям интенцията...хареса ми, но също бих "стегнала" изказа...нали читателят трябва да "дописва". На някои места ми липсваше метафоричността и апосиопезата (недописването).
  • Идеята на стихотворението е интересна, но то като цяло е малко тежко за четене. Звучи претрупано на моменти. Мисля, че няколко съкращения ще му дойдат добре и ще му помогнат да заблести с пълната си светлина. С най-добри чувства
    Мариеле
  • Без коментари бих ти писала 7!Подозирам,че това не е достатъчно!
Предложения
: ??:??