Аз не съм някаква конфликтна диаметрала
или пък - гримирано, изнежено петолиние...
Може за нищо, ама съвсем нищичко да не ставам,
но все още мастило в душата си имам.
Виждаш ли? Черно е - става за ноти,
за сол ключове, бемоли, бекари... диези.
Щом изсъхне като есенен лист перото ми -
потапям го в мрака ù - непрогледен...
И прекроявам крилете на партитурата
от химн - във опус.
Замълчете!
Всички партии! ...