Неизказани думи
Като дърво, навело се надолу
чака то да падне, но не е готово.
Дни и нощи, часове, секунди
търпи дъжда отново.
Дали е дъжд, дали слънце
се надява да поникне зрънце
да не остане семето без слово,
да не тежи под езика ми олово.
Всяка дума като въглен жив,
зад зъбите ми тлее
А сърцето тихо, срамежливо,
пак моли да се смее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлослава Колчева Всички права запазени
