Като дърво, навело се надолу
чака то да падне, но не е готово.
Дни и нощи, часове, секунди
търпи дъжда отново.
Дали е дъжд, дали слънце
се надява да поникне зрънце
да не остане семето без слово,
да не тежи под езика ми олово.
Всяка дума като въглен жив,
зад зъбите ми тлее
А сърцето тихо, срамежливо,
пак моли да се смее.
© Светлослава Колчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
