30.06.2009 г., 16:38

Неизказано

664 0 0

Бързи капки чезнат без следа. Мрачно

облачно навъсено небе; прозрачно

слънце чезне в океан безводен

сиво-пепеляв. Мъртвороден

вятър брули опустял пейзаж.

Пустиня без оазис; замръзнал плаж

морето мие оловно-сиви брегове

в застинали вълни. Солени дъждове

избелялата земя отмиват. Звезда

отпада глухо в черната бразда

безкрайна. Бледо-призрачни луни

поглъщат гаснещите светлини

червени. Бягащи скали припламват

и дълбаят в черни пясъци. Лумват

серни парещи реки от лава.

Във въздуха стои кафява

лепкава мъгла. От огромни ями

пъплят жълто-съскащи фонтани.

Плуват сред прахта острови

от камък. Ледено-статични заливи

бушуват в ята от скреж. Олекнала планина

се носи из искрящо-бяла тъмнина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...