Jun 30, 2009, 4:38 PM

Неизказано

  Poetry » Other
662 0 0

Бързи капки чезнат без следа. Мрачно

облачно навъсено небе; прозрачно

слънце чезне в океан безводен

сиво-пепеляв. Мъртвороден

вятър брули опустял пейзаж.

Пустиня без оазис; замръзнал плаж

морето мие оловно-сиви брегове

в застинали вълни. Солени дъждове

избелялата земя отмиват. Звезда

отпада глухо в черната бразда

безкрайна. Бледо-призрачни луни

поглъщат гаснещите светлини

червени. Бягащи скали припламват

и дълбаят в черни пясъци. Лумват

серни парещи реки от лава.

Във въздуха стои кафява

лепкава мъгла. От огромни ями

пъплят жълто-съскащи фонтани.

Плуват сред прахта острови

от камък. Ледено-статични заливи

бушуват в ята от скреж. Олекнала планина

се носи из искрящо-бяла тъмнина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...