27.09.2009 г., 23:33

Неизказано

1K 0 1

Неизказано

 

(На човека, който ми показа какво е истинско приятелство.

Винаги ще бъда до теб!)

 

Почувства ли? Там, дълбоко в сърцето,

как нещо тревожно потрепва с тъга.

Видя ли звездите как гаснат в небето,

как птиците падат с натрошени крила?

 

Усети ли? Аз бях неотлъчно до теб

и с шепи събирах горещите сълзи.

И твоята болка живееше в мен,

а твоята вяра и в мен се прекърши...

 

Обича ли? И, с думи горчиви, рани ли?

С гнева си душата на някой прекърши.

На твоето рамо мойте сълзи

остават завинаги... Болката свърши...

 

Почувствах! Там, горе в небето,

слънцето сипеше свойте лъчи,

но беше изстинало в мене сърцето.

Със твойта усмивка ледът се топи...

 

Усетих! Ти пак си до мене сега.

През болка, през сълзи за мене се молиш.

И няма да падна, и няма да спра,

щом рамо до рамо със мене се бориш!

 

Обичам! Дори отчаяние в мен да гори...

И може би малко дори наранявам,

но, докато в мене сърцето тупти,

аз верен приятел навеки оставам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Блазе му на този щастливец/ка, за който/която е написано това златно послание! Знаеш как да владееш професията- ПРИЯТЕЛ!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...