24.10.2009 г., 20:27 ч.

Неизпитана любов 

  Поезия » Любовна
494 0 1

Нямам стимул да живея,
щом не знам какво е любов.
Нямам сили аз да пея,
няма кой да чуе моя зов.

Нямам сили да вървя напред...

и да се стремя високо,
Душата ми е цялата от лед,
а сърцето като океан дълбоко.

Няма кой да ме прегърне...
По шията да ме целуне леко.

В нов човек да ме превърне,
да усещам тялото му меко.

© Моника Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??