Oct 24, 2009, 8:27 PM

Неизпитана любов 

  Poetry » Love
548 0 1
Нямам стимул да живея,
щом не знам какво е любов.
Нямам сили аз да пея,
няма кой да чуе моя зов.
Нямам сили да вървя напред...
и да се стремя високо,
Душата ми е цялата от лед,
а сърцето като океан дълбоко.
Няма кой да ме прегърне...
По шията да ме целуне леко.
В нов човек да ме превърне,
да усещам тялото му меко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??