Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб.
Нали не се налива младо вино в мях износен?
Оставила съм всичко ей така, на самотек…
И вече не досаждам на Всевишния с въпроси.
Каквото е решил, ще го приема, няма как.
Урока усвоих - срещу ръжена да не ритам*.
Но щракнеш ли отново с пръсти и дадеш ли знак,
ще скоча на мига, не помнейки че бях сърдита. ...