Неизпратено
Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб.
Нали не се налива младо вино в мях износен?
Оставила съм всичко ей така, на самотек…
И вече не досаждам на Всевишния с въпроси.
Каквото е решил, ще го приема, няма как.
Урока усвоих - срещу ръжена да не ритам*.
Но щракнеш ли отново с пръсти и дадеш ли знак,
ще скоча на мига, не помнейки че бях сърдита.
Едва ли бих посмяла да не ти се подчиня.
Владееш този свят, а аз какво съм - простосмъртна!
Не ще обаче хвърля своя бисер пред свиня**,
защото ще го стъпче, знам, с копитата си мръсни.
Известен е сценарият, участвах в този филм.
Създай ми нов сюжет - с финал щастлив, а не трагичен!
Пратѝ ми онзи мъж от моя сън - прекрасен, мил…
Не искам друго, само истински да ме обича!
Албена Димитрова
14.2.2024.
*- “А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.” - Деяния, 9.5
** - “Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.” - Матей, 7.6
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
