Неизпято

12.01.2010 г., 13:33 ч.

Поезия

772 0 5

И какво като боли
нима ми е за първи път
аз няма да заплача
няма да платя със кръв
за твоето предателство
наказанието не е смърт
наказанието е плът
от твоята от моята
парченце ще се откъсне
бяла самота ще попълни празното
и в твоята и в моята душа
и две очи които разрида
несбъднатата ми мечта
да продължа да бъда твоя
дори след смъртта
остана ми само китарата
утробата ми се пренесе в нея
в тъмнината на нощта
тя ще ражда дуетите
които няма да изпеем

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2010-02-16T03:24:51+02:00

Пожелавам на китарата ти лирично бъдеще и да е многодетна! Щом ражда хубави творби можеш да ги изпълняваш и солово! А в живота късмет и........ сбъднатост!!!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2010-02-15T14:59:30+02:00

Чрез болката човек се чувства жив, чрез нея по-красив светът не е ли?! Поздрави, Вики!
ville_valo_brc (Илия Кузев)

2010-02-10T13:17:54+02:00

Невероятно написано, както винаги твоя стил ме грабва наистина много!
longin (Любомир Деничин)

2010-01-12T22:56:08+02:00

Отиде ли си болката с нея отиваш си и ти.Нищо че боли..............
Dark_Island (Таня Георгиева)

2010-01-12T13:36:16+02:00

Викс* пренесе ме във Вечността... дали там ще се родят песните...?!