Неизпято
И какво като боли
нима ми е за първи път
аз няма да заплача
няма да платя със кръв
за твоето предателство
наказанието не е смърт
наказанието е плът
от твоята от моята
парченце ще се откъсне
бяла самота ще попълни празното
и в твоята и в моята душа
и две очи които разрида
несбъднатата ми мечта
да продължа да бъда твоя
дори след смъртта
остана ми само китарата
утробата ми се пренесе в нея
в тъмнината на нощта
тя ще ражда дуетите
които няма да изпеем
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Стоянова Все права защищены
