Jan 12, 2010, 1:33 PM

Неизпято

Poetry

1K 0 5

И какво като боли
нима ми е за първи път
аз няма да заплача
няма да платя със кръв
за твоето предателство
наказанието не е смърт
наказанието е плът
от твоята от моята
парченце ще се откъсне
бяла самота ще попълни празното
и в твоята и в моята душа
и две очи които разрида
несбъднатата ми мечта
да продължа да бъда твоя
дори след смъртта
остана ми само китарата
утробата ми се пренесе в нея
в тъмнината на нощта
тя ще ражда дуетите
които няма да изпеем

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Пожелавам на китарата ти лирично бъдеще и да е многодетна! Щом ражда хубави творби можеш да ги изпълняваш и солово! А в живота късмет и........ сбъднатост!!!

2010-02-16T03:24:51+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Чрез болката човек се чувства жив, чрез нея по-красив светът не е ли?! Поздрави, Вики!

2010-02-15T14:59:30+02:00
ville_valo_brc (Илия Кузев)

Невероятно написано, както винаги твоя стил ме грабва наистина много!

2010-02-10T13:17:54+02:00
longin (Любомир Деничин)

Отиде ли си болката с нея отиваш си и ти.Нищо че боли..............

2010-01-12T22:56:08+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Викс* пренесе ме във Вечността... дали там ще се родят песните...?!

2010-01-12T13:36:16+02:00