viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
12 ene 2010, 13:33

Неизпято 

  Poesía
695 0 5

И какво като боли
нима ми е за първи път
аз няма да заплача
няма да платя със кръв
за твоето предателство
наказанието не е смърт
наказанието е плът
от твоята от моята
парченце ще се откъсне
бяла самота ще попълни празното
и в твоята и в моята душа
и две очи които разрида
несбъднатата ми мечта
да продължа да бъда твоя
дори след смъртта
остана ми само китарата
утробата ми се пренесе в нея
в тъмнината на нощта
тя ще ражда дуетите
които няма да изпеем

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пожелавам на китарата ти лирично бъдеще и да е многодетна! Щом ражда хубави творби можеш да ги изпълняваш и солово! А в живота късмет и........ сбъднатост!!!
  • Чрез болката човек се чувства жив, чрез нея по-красив светът не е ли?! Поздрави, Вики!
  • Невероятно написано, както винаги твоя стил ме грабва наистина много!
  • Отиде ли си болката с нея отиваш си и ти.Нищо че боли..............
  • Викс* пренесе ме във Вечността... дали там ще се родят песните...?!
Propuestas
: ??:??