13.08.2010 г., 23:43

Неизречени думи

699 0 0

Думи погубени,
там дълбоко в онова незнайно кътче стоят.
Тъй не изречени, тъй силни,
така невинни и страдащи,
думи погубени в едно незнайно,
скитащо, просещо сърце.

 

Очи, потънали в самотата на една тъга,
в тишината на една капчица сълза,
в мрачната картина на една отчаяна душа,
умиращи очи, невиждаши изгряващата усмихната луна.

 

Прости ей, любов,
че отново пред теб мълча.
Пред всички силен, горд, с вдигната глава,
но пред теб съм жалък, безсилен, затъвам в калта.

 

Мълча и отивам, прости ми ти.
Уморен, проклет, неможещ да спре тези поройни сълзи.
Всяка сълза е една дума,
но ето, очите вече се затварят,
очите уморени се предават,
но думите, превърнати в океан,
сърцето потъва в него.


Всичко остава тъй тайно и скрито
със всичките си тревоги,
потъваш, сърце, в думите си неизречени,
потъваш и ти, ей, моя велика любов,
тъй неизживяна, без съдба,
потъваш и ти в океана от думи,
не оставайки зад себе си и следа.

 

Милан Милев

13.08.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....