Неизречено
Неизречено
За теб:
Прегръщам те, а сякаш прегърнала съм камък,
безмълвен и студен си ти.
Погледът ти до вчера ме изгаря,
а днес отхвърли любовта ми настрани.
Усмихваш се, но някак усмивката е друга.
Не е онази, с която ме плени.
Студена е, изкуствена, лъжлива…
Не се преструвай, всичко ти личи.
И онзи плам в очите ти го няма.
Поглеждам те и страшно ме боли.
Тръгни си моля те, недей ме наранява.
Тръгни си тъй, че в сърцето ми следа от любовта да не остава.
И в очите ми сълзи да няма.
Тръгни си!
Аз всичко съм обрекла на забрава…
За себе си:
Не знам дали е грешно, но те пускам.
От себе си със две ръце и със сърце – върви!
А аз глава ще вдигна гордо,
за да не видиш моите сълзи
по изгубените ни мечти.
******************************
Защо ни прати тази обич, Боже?
И усета без време да узнаем,
че повече от всичко невъзможна тя е.
И жестоко живота ни ще проиграе.
Знам! Днес живеем в свят, където е прието –
брак без любов да се спасява.
А истинска потребност за сърцето –
„любовта без брак“ да не се прощава!
https://www.youtube.com/watch?v=q4gCRzl5pmQ&list=FLWDZRP1z2cuOWUmQ6KeGPfg
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
