Неизвестната аксиома на щастието
НЕИЗВЕСТНАТА АКСИОМА НА ЩАСТИЕТО
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван.
Дъхтеше ми на угар и сено
и в тъмнината някой ме прекръсти,
застла ми одър с шума и платно,
тъкано от памук и груби гръсти.
Люля ме сън и в звездния му друм,
препускаха коне, кънтеше здрачът,
Така красиво бе, че да заплача –
защото утре тръгва си – без шум.
А моят ден – настръхнал като свраче,
забило клюн в крилото си, се влачи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
