Кога ще си тръгна не мога да кажа,

единствено знам, че не мога да спя

когато сълзите ми мият паважа,

а стъпките кални все още стоят.

Не ми е известно кога ще заплача,

но тъжните пръсти на моя художник

очите ми с плачеща четка закачат,

лицето ми бледо държат за заложник.

Кога ще извикам не мога да кажа,

единствено знам, че нечутият глас

напразните речи отвежда под стража

и наглежда гнева им. Всеки ден, всеки час.

Не ми е известно кога ще забравя,

но страници памет един път откъснати

единствено повей далечен оставят

и всички пътеки към тях са прекъснати.