Неизвестно кога
Кога ще си тръгна не мога да кажа,
единствено знам, че не мога да спя
когато сълзите ми мият паважа,
а стъпките кални все още стоят.
Не ми е известно кога ще заплача,
но тъжните пръсти на моя художник
очите ми с плачеща четка закачат,
лицето ми бледо държат за заложник.
Кога ще извикам не мога да кажа,
единствено знам, че нечутият глас
напразните речи отвежда под стража
и наглежда гнева им. Всеки ден, всеки час.
Не ми е известно кога ще забравя,
но страници памет един път откъснати
единствено повей далечен оставят
и всички пътеки към тях са прекъснати.
© Петя Косева All rights reserved.
