Нежа те
Нежа те
Аз те чакам. Очите ми са поляна.
Аз те нежа. С листенца разцъфнала Пролет.
С тебе, моя Вечернице, в утрото ще остана.
Виж, Дъгата е мост и приканва за полет!
Роса събрал съм във шепа - ще ти мия очите!
Парфюм ще ти туря на моравата от сеното!
Върху чувствени устни - меда на пчелите!
Целувката ми гореща - камеята по челото!
А когато Луната за Озирис надипли постеля,
разголени с теб ще застанем - една жена, един мъж...
На ръце ще те вдигна... и ще почне Страстна Неделя...
а обичта ще изтича с ослепителен, пролетен дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
