Нежелание

Аз не желая всичкото, което става

в държава на разлагаща се плът,

с абсурда на карикатурата - управа,

с безпътие, което се чертае като път!

Аз не желая някой от далеко

да разпростира властна сянка,

под нея да умират нашите цветя

и леден скреж да рони родните ни семена.

Аз не желая картонените чучела

облечени във лъскави костюми

с метален глас да хвалят

никому ненужни правила

с хастара на хвърчащи думи!

Аз не желая гмеж с престилка олигархна

да менторства по малките екрани

за някаква система, уж пазарна,

която да разпъва джобовете ни съдрани!

Аз не желая някакъв си батальон,

на който са му сложили намордник,

за армия да го пробутват

под лупата на строгия надзорник.

Аз не желая авиационен скрап

да пърха тъжно в нашето небе,

а безпомощния щаб

в чупка да стои пред чуждестранното кубе!

Аз не желая скелет на концесии

и бюджет на кислородна маска,

а долу погребалните процесии

и народът, който бавно гасне!

Аз не желая училища да мрат,

читалища едва да дишат,

Историята ни да гонят с прът

и сътвореното бунище да мерише!

Аз не желая стотиците напуснати села,

в проказа на отчаяни гурбети,

където грозната безмилостна метла

измита съдбините клети!

Аз не желая пустите полета

с бетонни острови сред тях

и вместо църкви минарета

във спомена посипан с прах!

Аз не желая всеки млад

да се превръща в пътник,

а дървото със умиращите клони

без стъблата си да съхне...

От това „демократично” нещо

аз не желая нищо,

не искам да ме пълнят

със фантазии горещи,

на моя гръб да мляскат

на банкети пищни!

Аз не желая постановката

на този театър,

това е нечовешки сериал,

представление под бръснещия вятър,

в което няма вече оцелял!

Аз не желая нищо от това,

искам нова Българска държава,

но не с докарани, измислени права,

а Държавата по Българската права!

гр. София, 08.06.2016г.