Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи
и сънища сладостни да го споходят.
В тъмата от тайни проблясват искри
души неспокойни среднощно там бродят.
Вълшебни слова на взаимност шептят
и длани се сливат, телата говорят.
Отвъд мрака вечен безгрижни летят
готови без страх с боговете да спорят. ...