8.10.2023 г., 23:44  

Нежен бунт

781 0 2

Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.

 

Завивам копнежа си, нека да спи
и сънища сладостни да го споходят.
В тъмата от тайни проблясват искри
души неспокойни среднощно там бродят.

 

Вълшебни слова на взаимност шептят
и длани се сливат, телата говорят.
Отвъд мрака вечен безгрижни летят
готови без страх с боговете да спорят.

 

Борбата ще бъде за къс свобода
за глътка надежда, за бляскава слава
Победа безценна ще бъде плода
на бран справедлива, на вяра най-права,

 

че власт няма никой над наш'те мечти
над устрема мощен и волята силна
а ти, мой единствен, блажен ще заспиш
магията моя за двама ще стигне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...