palenka (П Антонова)
505 18473
25.07.2021 г., 11:47 ч.

Нежната убийца 

  Поезия » Друга
574 5 15

Беше ни хубаво да споделяме тишината,

да се вглеждаме заедно в тъмнината,

в мълчание да чуваме само

часовника на сърцата.

Беше хубаво.

Вярвахме, тишината е всичко, щом дори без слова

се разбираме.

Вярвахме, че и това е любовта.

Не усещахме как нежно убива и погребва душата.

Думите след нея увисват ненужни.

Няма мелодия, чуваш каквото ти искаш,

била е измамна.

Бавно поглъща илюзорните чувства

без да  съзнаваш.

Бягство в света на безвремието.

Споделеното нищо е, та тя е без измерение!

В сапунен мехур приковани,

вклинчени души заблудени,

докато всеки за себе си изнамери

пътека през времето.

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пътят към себе си е осеян с тъжни ръбести камъчета
    Благодаря ви!
  • Поздравления, Пепи!
  • Хареса ми, Пепи, макар и да звучи тъжно...
  • Краси! ❤️ Благодаря за чудесния коментар!
  • Тишината е всичко, когато думите са свършили своята работа. Хареса ми.
  • Благодаря ви! ❤️
  • Хареса ми, Пепи.
  • Прекрасно е, много ми хареса.
    Адмирации!
  • Може би...най-тиха и нежна смърт...
  • Наистина като се замисля любовта спокойно може да бъде наречена "нежен убиец" или "убийство с нежност". Може би това е знак, че не е била истинска. Любовта не би трябвало да убива, а обратно - да съживява. Това прави истинската любов изключително рядко явление.
  • Колко вярно е Пепи! Обикновенно е за късна есен, но се случва и през лято! Харесах, поздравления, в любими!
  • От такава безпаметна нощ,
    и безследно изгубени стъпки,
    болката нелечима остава,
    само нея чува тя - мъртвата тишина...

    Стойчо - "Тишина, тишина ...
    Само тя ми остава след теб.
    Тишина, тишина..."

    ИВ - Защото тишината крие тайни, които няма как да споделиш, дори и с друг да мълчиш.
    Сенилга - забелязах в коментарите, че разбираш и хумора, а с един език се справяш добре, когато започнеш да схващаш хумора. Поздравления!
    Блу - и тишината като самотата: плаващи пясъци. Градиш ли и замък да е - ще се срути.
  • "Убивай ме нежно",неусетно почти!
    Там,гдето страстите дълго живеят...
    Умират нашите разпнати мечти.
    Умирайки, душите ни за обич пеят!
  • Очень хорошо! Я договорилась со временем в той части, где сама выдумала его вместе с вечностью.
  • Няма нищо вечно. Нито тишината, нито споделеността. Пък и хората както водата в реката във всеки миг са различни. Хареса ми, Пепи. Тъжно, но пък вярно.
Предложения
: ??:??