Нежната убийца
Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво.
Вярвахме, тишината е всичко, щом дори без слова
се разбираме.
Вярвахме, че и това е любовта.
Не усещахме как нежно убива и погребва душата.
Думите след нея увисват ненужни.
Няма мелодия, чуваш каквото ти искаш,
била е измамна.
Бавно поглъща илюзорните чувства
без да съзнаваш.
Бягство в света на безвремието.
Споделеното нищо е, та тя е без измерение!
В сапунен мехур приковани,
вклинчени души заблудени,
докато всеки за себе си изнамери
пътека през времето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
