13.02.2024 г., 6:23

Нежност

462 0 0

Безкрайност- домът ни уютен ще бъде,
изплетен от свилени нишки безбрежност.
Далече тревогите ти ще изпъдя,
съблякла най-фината дреха от нежност.

 

Страните ще галя с орисващи длани,
дъхът ще изпия с уста кадифени,
ще багри в циклама магичният заник
зефира вечерен на бляна от време.

 

И в пух от крилете на ангели бели,
заспали спокойния сън на взаимност,
едничка и вечна всесилна повеля,
ще слее телата във валс от интимност.

 

Споделят душите божествена сладост
в дворец, построен от любовна жарава.
Тъй чиста и искрена, нашата радост
вселени от палещи страсти създава.

 

И бурният огън- беснееща буря
ще стихне във шепите, пълни с надежда.
Сърцата туптящи, най-честното жури
съдбите ни смъртни изящно подреждат.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...