13.02.2024 г., 6:23

Нежност

456 0 0

Безкрайност- домът ни уютен ще бъде,
изплетен от свилени нишки безбрежност.
Далече тревогите ти ще изпъдя,
съблякла най-фината дреха от нежност.

 

Страните ще галя с орисващи длани,
дъхът ще изпия с уста кадифени,
ще багри в циклама магичният заник
зефира вечерен на бляна от време.

 

И в пух от крилете на ангели бели,
заспали спокойния сън на взаимност,
едничка и вечна всесилна повеля,
ще слее телата във валс от интимност.

 

Споделят душите божествена сладост
в дворец, построен от любовна жарава.
Тъй чиста и искрена, нашата радост
вселени от палещи страсти създава.

 

И бурният огън- беснееща буря
ще стихне във шепите, пълни с надежда.
Сърцата туптящи, най-честното жури
съдбите ни смъртни изящно подреждат.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...