13.02.2024 г., 6:23

Нежност

455 0 0

Безкрайност- домът ни уютен ще бъде,
изплетен от свилени нишки безбрежност.
Далече тревогите ти ще изпъдя,
съблякла най-фината дреха от нежност.

 

Страните ще галя с орисващи длани,
дъхът ще изпия с уста кадифени,
ще багри в циклама магичният заник
зефира вечерен на бляна от време.

 

И в пух от крилете на ангели бели,
заспали спокойния сън на взаимност,
едничка и вечна всесилна повеля,
ще слее телата във валс от интимност.

 

Споделят душите божествена сладост
в дворец, построен от любовна жарава.
Тъй чиста и искрена, нашата радост
вселени от палещи страсти създава.

 

И бурният огън- беснееща буря
ще стихне във шепите, пълни с надежда.
Сърцата туптящи, най-честното жури
съдбите ни смъртни изящно подреждат.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...