13 февр. 2024 г., 06:23

Нежност

465 0 0

Безкрайност- домът ни уютен ще бъде,
изплетен от свилени нишки безбрежност.
Далече тревогите ти ще изпъдя,
съблякла най-фината дреха от нежност.

 

Страните ще галя с орисващи длани,
дъхът ще изпия с уста кадифени,
ще багри в циклама магичният заник
зефира вечерен на бляна от време.

 

И в пух от крилете на ангели бели,
заспали спокойния сън на взаимност,
едничка и вечна всесилна повеля,
ще слее телата във валс от интимност.

 

Споделят душите божествена сладост
в дворец, построен от любовна жарава.
Тъй чиста и искрена, нашата радост
вселени от палещи страсти създава.

 

И бурният огън- беснееща буря
ще стихне във шепите, пълни с надежда.
Сърцата туптящи, най-честното жури
съдбите ни смъртни изящно подреждат.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...