Feb 13, 2024, 6:23 AM

Нежност

  Poetry » Love
460 0 0

Безкрайност- домът ни уютен ще бъде,
изплетен от свилени нишки безбрежност.
Далече тревогите ти ще изпъдя,
съблякла най-фината дреха от нежност.

 

Страните ще галя с орисващи длани,
дъхът ще изпия с уста кадифени,
ще багри в циклама магичният заник
зефира вечерен на бляна от време.

 

И в пух от крилете на ангели бели,
заспали спокойния сън на взаимност,
едничка и вечна всесилна повеля,
ще слее телата във валс от интимност.

 

Споделят душите божествена сладост
в дворец, построен от любовна жарава.
Тъй чиста и искрена, нашата радост
вселени от палещи страсти създава.

 

И бурният огън- беснееща буря
ще стихне във шепите, пълни с надежда.
Сърцата туптящи, най-честното жури
съдбите ни смъртни изящно подреждат.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...