Нежност
Никога преди не съм те искал.
Никога преди не съм те и жадувал,
но в мене винаги съм имал, стискал -
една мечта, непрестанно съм бленувал.
Толкова красива си и нежна,
като малка капеща сълза.
Пленяваш ме със страст метежна,
истина ли е с теб да съм сега.
Та ти си ангел, от небето слязъл
при един, блуждаещ за любов,
който пътя си с надежда е белязал -
за мечтата, викащ я с неистов зов.
Мога само да те назова
с единственото име - нежност.
С поглед топъл да те съблека,
да те целувам до полуда, с копнежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
