6.01.2012 г., 10:13

Нежност на смъртта

925 0 0

Капки кръв капят по пода
и сърцето тупти, мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи: ,,Къде си, кажи?’’
Ледена прегръдка дари ти смъртта,
заслужаваш да си там, където е
всяка добра душа...
Целувам те нежно и те отпращам с тъга,
потопи се в бездната на смъртта.
Капки кръв капят по пода
и сърцето тупти, мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи: ,,Къде си, кажи?’’


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кървавото Момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...