Нежност в мрака
Уви, изтичат ми дните, мила,
но и в мъка осветяваш моя път,
затуй душа се е успокоила,
ела при мене в тоя кът.
Нощта е мрачна и студена,
но топли ме отвътре нещо,
топли душата ми ранена,
нежна тръпка аз усещам.
За теб си спомням, за красотата,
душата ти също е прекрасна,
ти си ми в живота светлината,
но болката ми е ужасна.
И имаш ти хубави очи,
споменът за тях крепи ме,
но душата ти безспир мълчи,
ела и, моля те, спаси ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени