24 февр. 2021 г., 07:35  

Нежност в мрака

501 0 0

Уви, изтичат ми дните, мила,

но и в мъка осветяваш моя път,

затуй душа се е успокоила,

ела при мене в тоя кът.

 

Нощта е мрачна и студена,

но топли ме отвътре нещо,

топли душата ми ранена,

нежна тръпка аз усещам.

 

За теб си спомням, за красотата,

душата ти също е прекрасна,

ти си ми в живота светлината,

но болката ми е ужасна.

 

И имаш ти хубави очи,

споменът за тях крепи ме,

но душата ти безспир мълчи,

ела и, моля те, спаси ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...