Feb 24, 2021, 7:35 AM  

Нежност в мрака

  Poetry » Love
495 0 0

Уви, изтичат ми дните, мила,

но и в мъка осветяваш моя път,

затуй душа се е успокоила,

ела при мене в тоя кът.

 

Нощта е мрачна и студена,

но топли ме отвътре нещо,

топли душата ми ранена,

нежна тръпка аз усещам.

 

За теб си спомням, за красотата,

душата ти също е прекрасна,

ти си ми в живота светлината,

но болката ми е ужасна.

 

И имаш ти хубави очи,

споменът за тях крепи ме,

но душата ти безспир мълчи,

ела и, моля те, спаси ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...