Така исках да ти дам нежност...
Тази, която стотици години събирах...
Уби я глупавата ми небрежност
и погледът празен подире ми.
След това, щом веселбата притихне
ще остана сам, с чаша в ръка,
а ти нежността ще викаш, но тихо е...
Моята голяма нежност умря...
Разбра, че напразна е твойта молба.
Крива усмивка на устата ще слезе...
Друга нежност си потърси за съдба-
Чуждата! Ненужна да влезе...