ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
15.06.2009 г., 10:03

Нежността

968 0 13

Така исках да ти дам нежност...

Тази, която стотици години събирах...

Уби я глупавата ми небрежност

и погледът празен подире ми.

 

След това, щом веселбата притихне

ще остана сам, с чаша в ръка,

а ти нежността ще викаш, но тихо е...

Моята голяма нежност умря...

 

Разбра, че напразна е твойта молба.

Крива усмивка на устата ще слезе...

Друга нежност си потърси за съдба-

Чуждата! Ненужна да влезе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0