Нека
Нека бъда чашата вино,
която в миг на самотност докосваш.
Нека бъда глътка миро,
която вечер с устни отпиваш.
Нека бъда волнодумството зло,
стон могъщ и облак над тебе.
Нека бъда вятърът, лудостта,
които в душата ти бродят.
Нека бъда предчувствия сто
в твоя свят от пропасти зейнал.
Нека бъда изповед и живот,
бавна прегръдка и огън.
Нека бъда всичко това,
което ти в душата ми внесе.
Вкорени се във мен... И какво.
Боли ли те колкото мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
