17.07.2008 г., 22:41 ч.

Нека 

  Поезия » Любовна
601 0 14

Нека бъда чашата вино,

която в миг на самотност докосваш.

Нека бъда глътка миро,

която вечер с устни отпиваш.

Нека бъда волнодумството зло,

стон могъщ и облак над тебе.

Нека бъда вятърът, лудостта,

които в душата ти бродят.

Нека бъда предчувствия сто

в твоя свят от пропасти зейнал.

Нека бъда изповед и живот,

бавна прегръдка и огън.

Нека бъда всичко това,

което ти в душата ми внесе.

Вкорени се във мен... И какво.

Боли ли те колкото мене.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??