Нека бъда чашата вино,
която в миг на самотност докосваш.
Нека бъда глътка миро,
която вечер с устни отпиваш.
Нека бъда волнодумството зло,
стон могъщ и облак над тебе.
Нека бъда вятърът, лудостта,
които в душата ти бродят.
Нека бъда предчувствия сто
в твоя свят от пропасти зейнал.
Нека бъда изповед и живот,
бавна прегръдка и огън.
Нека бъда всичко това,
което ти в душата ми внесе.
Вкорени се във мен... И какво.
Боли ли те колкото мене.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
