17 jul 2008, 22:41

Нека 

  Poesía » De amor
591 0 14

Нека бъда чашата вино,

която в миг на самотност докосваш.

Нека бъда глътка миро,

която вечер с устни отпиваш.

Нека бъда волнодумството зло,

стон могъщ и облак над тебе.

Нека бъда вятърът, лудостта,

които в душата ти бродят.

Нека бъда предчувствия сто

в твоя свят от пропасти зейнал.

Нека бъда изповед и живот,

бавна прегръдка и огън.

Нека бъда всичко това,

което ти в душата ми внесе.

Вкорени се във мен... И какво.

Боли ли те колкото мене.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??