8.04.2016 г., 20:46

Некa !

1.3K 0 10

              Некa!

 

 

Аз ли да ти кажа, че това е боза?

Не може тя с поезия да се сравни.

И разбереш ли ясно тази лъжа –

                                         ще пишеш Ти!

Аз ти казвам – нека си Ти!

 

 

Любовта спасява даже с прости слова.

Не лъжи!  Дори за миг не се суети . . .

Каквото пишеш, нека има цена –

                                          обичай го Ти!

Аз ти казвам –  цената си Ти!

 

 

Аз ли да ти кажа, че това е боза?  

Захвърли всичко, остави празни мечти . . .

Пиши за което дълго мълча –

                                            душата си Ти!

Аз ти казвам – нека си Ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младене!
  • Абе...
  • Да не е импулсен, щото не ги обичам тия работи?

  • Умея да го правя бялото сладко. Бачкал съм навремето в захарен завод. Още не съм забравил как. Чакам тел.за връзка.
  • Не държа на благодарности, Пламене. Всъщност коментирах стихотворението ти, защото идеята ми хареса и по още една причина: ти си един от единствените 4 човека, които ми казаха добре дошъл, при публикуването на първото ми стихотворение в този сайт:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/albatros
    Досега не съм имал възможност да ти благодаря за това, но ето, че най-после го правя.
    Благодаря ти, Пламене!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...