9.07.2022 г., 12:42 ч.

Нека 

  Поезия » Любовна
554 0 2

 

             
Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна! 

Дръзнах да взривя кръвта ти,
сякаш скитник, съзрял кехлибара
в погледи днес непознати,
зажаднели дъжда на Сахара.

Ти свеждаш очи - "за бога",
но тръпката в мене е цяла,     
да тръгна - още не мога,      
във плен на душата ти бяла!

И нека се вгледам небрежно,
да запомня всяка извивка
на лицето толкова нежно,
и на твойта мила усмивка! 



© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??