* * *
Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна!
Дръзнах да взривя кръвта ти,
скитник ням пред кехлибара
в погледи от днес познати -
жадни птици над Сахара.
Ти свеждаш очи - "за бога",
но тръпката в мене е цяла,
да тръгна - още не мога,
пленен от душата ти бяла!
Ще се вгледам сега неизбежно,
да запомня всяка извивка
във лицето ти толкова нежно,
и в твоята мила усмивка!
© Иван Димитров All rights reserved.
