Нека бъде светлина
807
0
0
Настана вечер, мрачна и самотна.
И пак някъде в гърлото ми тежиш.
Ароматът ти все още усещам
и гласът ти го чувам, заглъхнал в далечината
"Обичам те" как крещиш
И настана мрак в проклетата ми душа
и спомени я обземат.
В мрака непрогледен виждам светлина.
... Очите ти блестят.
И настана самота – прокълната,
бездънна. Тъй далеч си уж.
И тъй далеч, уви.
Тежиш ми, любов, а отдавна аз от теб се отказах.
Тежиш ми, в гърлото заседнал.
Добре е, че се съмна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Султан Ангелов - DESTUR Всички права запазени
