Нека бъде светлина

Настана вечер, мрачна и самотна. 

И пак някъде в гърлото ми тежиш.

Ароматът ти все още усещам

и гласът ти го чувам, заглъхнал в далечината 

"Обичам те" как крещиш

И настана мрак в проклетата ми душа

и спомени я обземат.

В мрака непрогледен виждам светлина. 

... Очите ти блестят.

И настана самота – прокълната,

бездънна. Тъй далеч си уж.

И тъй далеч, уви.

Тежиш ми, любов, а отдавна аз от теб се отказах.

Тежиш ми, в гърлото заседнал.

Добре е, че се съмна!