15.09.2009 г., 12:13

Нека бъдем две

734 0 7

                На Ивето и Рени -

за   приятелството  няма разстояния


 Ранна сутрин, чашата кафе,

музика страхотна -

нека бъдем две.

Слънцето наднича в моя свят,

а при теб е още

                    океан от мрак.

Вятърът люлее

мушкатото червено...

Сладко боровинково,

в синьо оцветено,

още къкри тихо,

кротко на котлона.

Палачинки две

после ще направя,

чашата с кафе -

да не забравя,

ще прибавя захар,

ще разбъркам, ето -

на моята тераса пием си кафето!!!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Пенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си, Борко - добре, че е интернет!
    Благодаря ти, мила, Душке! Надявам се...
    И аз ти благодаря, Ена! Когато няма друг начин - поне гласовете на любимите си хора да чуем и деня става по-хубав...
  • Затрогващо, много!!!
    Топли стихът ти, с огъня на обичта и приятелството!
    Изпитала съм го... дава ми толкова много... разстоянията се размиват и усещането, че си с любимите си хора те изпълва с невероятна топлота...
    Особено, когато така посрещаш утрините с децата си... които са на хиляди километри далеч от роден дом...
    Благодаря ти!!!
  • Ех, добре, че е интернет...
    Топи разстояния и лед!
  • Здравей, адашке!
    И теб ще почерпя!
  • Благодаря ви момичета, че бяхте мои гости!
    Хобит - с удоволствие, щом ги обичаш

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...