15.09.2009 г., 12:13

Нека бъдем две

736 0 7

                На Ивето и Рени -

за   приятелството  няма разстояния


 Ранна сутрин, чашата кафе,

музика страхотна -

нека бъдем две.

Слънцето наднича в моя свят,

а при теб е още

                    океан от мрак.

Вятърът люлее

мушкатото червено...

Сладко боровинково,

в синьо оцветено,

още къкри тихо,

кротко на котлона.

Палачинки две

после ще направя,

чашата с кафе -

да не забравя,

ще прибавя захар,

ще разбъркам, ето -

на моята тераса пием си кафето!!!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Пенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си, Борко - добре, че е интернет!
    Благодаря ти, мила, Душке! Надявам се...
    И аз ти благодаря, Ена! Когато няма друг начин - поне гласовете на любимите си хора да чуем и деня става по-хубав...
  • Затрогващо, много!!!
    Топли стихът ти, с огъня на обичта и приятелството!
    Изпитала съм го... дава ми толкова много... разстоянията се размиват и усещането, че си с любимите си хора те изпълва с невероятна топлота...
    Особено, когато така посрещаш утрините с децата си... които са на хиляди километри далеч от роден дом...
    Благодаря ти!!!
  • Ех, добре, че е интернет...
    Топи разстояния и лед!
  • Здравей, адашке!
    И теб ще почерпя!
  • Благодаря ви момичета, че бяхте мои гости!
    Хобит - с удоволствие, щом ги обичаш

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...