15.09.2009 г., 12:13

Нека бъдем две

735 0 7

                На Ивето и Рени -

за   приятелството  няма разстояния


 Ранна сутрин, чашата кафе,

музика страхотна -

нека бъдем две.

Слънцето наднича в моя свят,

а при теб е още

                    океан от мрак.

Вятърът люлее

мушкатото червено...

Сладко боровинково,

в синьо оцветено,

още къкри тихо,

кротко на котлона.

Палачинки две

после ще направя,

чашата с кафе -

да не забравя,

ще прибавя захар,

ще разбъркам, ето -

на моята тераса пием си кафето!!!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Пенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си, Борко - добре, че е интернет!
    Благодаря ти, мила, Душке! Надявам се...
    И аз ти благодаря, Ена! Когато няма друг начин - поне гласовете на любимите си хора да чуем и деня става по-хубав...
  • Затрогващо, много!!!
    Топли стихът ти, с огъня на обичта и приятелството!
    Изпитала съм го... дава ми толкова много... разстоянията се размиват и усещането, че си с любимите си хора те изпълва с невероятна топлота...
    Особено, когато така посрещаш утрините с децата си... които са на хиляди километри далеч от роден дом...
    Благодаря ти!!!
  • Ех, добре, че е интернет...
    Топи разстояния и лед!
  • Здравей, адашке!
    И теб ще почерпя!
  • Благодаря ви момичета, че бяхте мои гости!
    Хобит - с удоволствие, щом ги обичаш

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...