17.01.2010 г., 16:50

Нека има те, живот

989 0 28
Усещал ли си   светлината   в мрачен ден?   Докосвала ли те е топлината   в мразовита нощ? Избърсвал ли ти е сълзата някой   с усмивка,   с топла дума   в ден обикновен? Подавал ли ти е   ръката си   приятел,   когато паднал си и мислиш,   че животът спрял е в тоз момент?   Живял ли си   за друг с   молбата   да се спаси   от болката   и самотата?   И би ли дал   от залъка на   собствения си  живот, за да спасиш,   дариш   надежда   и любов?   Тогава ти и той,   добре дошли сте на Земята...   И нека... има те, живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...