Моля те! Много те моля!
Не ми мъкни вода от девет извора!
Всичко е толкова просто и ясно!
Ти не оцени достойнството ми,
нито пък пощади честта ми!
Не! Не водата от огъня,
а пламъка на оная свещ,
от Твореца твой запалена
през бурната, лудата вода
трябваше да пренесеш
и по мъжки да опазиш.
Тя те обича! С нея бъди!
Не си за нищичко виновен ти.
И няма какво аз да ти прощавам.
Тръгни по ония буквени следи, тръгни!
Ще те отведат до пътеки непребродени.
Нека! Нека за дълго да ви се случи раят.
Греби, греби с пълни шепи от светлината
и нея я дарявай щедро – без безпощада.
Победи страха, победи клюката и срама!
Тръгни, момче, върви при нея, тя те очаква!
Нов свят сред радост и покой с нея сътвори!
Към върхове високи полетете с нея - двама!
Нека любовта, нека святостта да пребъдва!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени