mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39799
9.11.2007 г., 10:57 ч.

Нека повървиме 

  Поезия » Друга
959 0 36

 

                                    

                  Бяло е в душата

                  и косите побелели.

                  Останали назад са

                  любови и раздели.

 

                  Бял е пътят, но пак

                  мечтите ми синеят.

                  Все към тях вървя,

                  с надеждата живея.

 

                  Не ме е страх

                  зад ъгъла да свия,

                  защото се надявам,

                  че обич ще открия.

 

                  Нежни чувства

                  пълнят ми сърцето.

                  Мисля си, че още

                  в мене живо е детето.

 

                  Някъде в небето

                  скрити във звездите,

                  копнежи ме очакват

                  все още неоткрити.

 

                  Нека повървиме

                  по пътя към звездите,

                  заедно ръка в ръка

                  да следваме мечтите.

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??