Нека повървиме
Бяло е в душата
и косите побелели.
Останали назад са
любови и раздели.
Бял е пътят, но пак
мечтите ми синеят.
Все към тях вървя,
с надеждата живея.
Не ме е страх
зад ъгъла да свия,
защото се надявам,
че обич ще открия.
Нежни чувства
пълнят ми сърцето.
Мисля си, че още
в мене живо е детето.
Някъде в небето
скрити във звездите,
копнежи ме очакват
все още неоткрити.
Нека повървиме
по пътя към звездите,
заедно ръка в ръка
да следваме мечтите.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
