mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39768
Nov 9, 2007, 10:57 AM

Нека повървиме 

  Poetry » Other
1013 0 36

 

                                    

                  Бяло е в душата

                  и косите побелели.

                  Останали назад са

                  любови и раздели.

 

                  Бял е пътят, но пак

                  мечтите ми синеят.

                  Все към тях вървя,

                  с надеждата живея.

 

                  Не ме е страх

                  зад ъгъла да свия,

                  защото се надявам,

                  че обич ще открия.

 

                  Нежни чувства

                  пълнят ми сърцето.

                  Мисля си, че още

                  в мене живо е детето.

 

                  Някъде в небето

                  скрити във звездите,

                  копнежи ме очакват

                  все още неоткрити.

 

                  Нека повървиме

                  по пътя към звездите,

                  заедно ръка в ръка

                  да следваме мечтите.

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??