Нека се напия! Нека се разбия...
нека да зaбравя всичко!
Нека се напия! Нека се убия...
нека си замине всичко!
Нито те забравих! Нито се оправих...
нито времето лекува!
Тука дълго чаках! Тука дълго плаках...
ах, тази земя горчива!
От толкоз мъки, от толкоз сълзи...
тя от мен се е напила!
Ех, този спомен! Ех, че е огромен...
той гроб май ми е направил!
За тялото не е! За душата ще да е...
щеше ми се да ме е забравил!
Сърцето боли! Душата скърби...
за онова време далечно!
Затуй нека се напия! Нека се убия...
че времето не било е вечно!
© Пандора Всички права запазени