May 1, 2006, 2:00 PM

Нека се напия! Нека се убия...

  Poetry
1K 0 3

Нека се напия! Нека се разбия...

нека да зaбравя всичко!

 

Нека се напия! Нека се убия...
нека си замине всичко!

Нито те забравих! Нито се оправих...

нито времето лекува!

Тука дълго чаках! Тука  дълго плаках...
ах, тази земя горчива!

От толкоз мъки, от толкоз сълзи...

тя от мен се е напила!

 

Ех, този спомен! Ех, че е огромен...
той гроб май ми е направил!

 

За тялото не е! За душата ще да е...
щеше ми се да ме е забравил!

Сърцето боли! Душата скърби...
за онова време далечно!

Затуй нека се напия! Нека се убия...
че времето не било е вечно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пандора All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря за положителните одзиви, нямам намерение да се самоубивам, но от време на време имам желание
  • Не е лошо за този жанр , но не е съвсем доизпипано. Вероятно това е следствие на възрастта и малкото практика. Все пак на тази възраст (16) още е много рано да се давят душевните терзания в пиянство! )))
  • Много е добро,написано с много чуство...но не се отчайвай! Трудно е знам,но трябва да се живее

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...